Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

"Антигона"

от Софокъл

сценичен вариант:  Мария Донева

режисьор:  Ивелин Керанов

сценография и костюми: Теодора Лазарова

хореограф: Валери Кондратцев

Действащи лица и изпълнители:

Креон: Станислав Станев - гост

Антигона: Ивелина Колева

Исмена: Светла Тодорова

Хемон:  Павлин Танев

Тивански мъдрец : Стефан Борисов,  Борис Тасков - гост

галерия

Antigona i Kreon Bashta i sin Bashta i sin 1 Ismena Kreon i Tivanez Kreon senki zaedno v smarta

 

прочетете

в-к "Старозагорски новини" /4 март 2010/ - "Ан­ти­го­на" тръ­г­ва на ста­ро­за­гор­с­ка сце­на

в-к "Новината" /478/10.03.10./ - " Антигона и Хемон дебютират в Стара Загора "

 

ДА ПОВДИГНЕМ ЗАВЕСАТА

Древна, зловеща и красива приказка за справедливостта и любовта.
Съдбата на две принцеси - едната се бори, другата се подчинява, но и двете няма да избегнат проклятието, тегнещо върху рода им.
Един почтен и справедлив владетел, който вярва, че ще изведе града си от хаоса и бедността със силата на правото - тъй както той го разбира.
Защо се случва така, че всички те искат най-доброто за близките си и за държавата, а предизвикват само нещастия и катастрофи?
Легенда за страст и почтеност, останали живи през хилядолетията, и за моралните дилеми на властта и честта.
Съдбата на Тива и на Едиповия род ще се реши в един-едничък ден.

Из АНТИГОНА

Съдбата си играе с градовете.

С едната си ръка ги надарява,

а с другата наказва. Изтерзани

от смърт и от предателства, от битки

и от греховни кървави победи,

тиванците строят наново Тива.

Едип града издигна и съсипа,

а после сам очите си избоде,

и сам, със дъщеря си Антигона,

сломен, от всички други изоставен,

прогонен, страшен, до смъртта си скита.

Остави във наследство власт и срам,

и двама сина – да делят престола.

След него Полиник и Етеокъл

въвлякоха града в борба за трона.

Към родното си място, озверен,

забравил уважение и вярност,

поведе Полиник могъщи войни,

за да убие и измести брат си.
Понеже грозно двамата загинаха
в един ден от взаимните си удари,
опозорени от братоубийството,
Креон остана да владее царството
поради кръвното си родство с мъртвите.

И днес градът се люшка като кораб,

захвърлен без посока във морето.

Креон е сам, наследството му – тежко:

обезкървена от войни държава,

и хора без морал, но със надежди.

Едничката му сила е законът

във битка за града – срещу Съдбата.

"));