Драматичен театър "Гео Милев" гр. Стара Загора

...

 

 

"КАЗАЛАРСКАТА ЦАРИЦА"

 

от Юрий Дачев

по едноименното произведение на Иван Вазов

режисьор - Бина Харалампиева

сценография и костюми - Теодора Лазарова

музика - Мартин Каров

ПРЕМИЕРА - 16 февруари 2015 г.

 

в ролите:

Фотина Касапска - Елена Азалова
 Милка Хрусанова- Светослава Иванова

Цонка Хрусанова - Анастасия Лютова - гост-изпълнител

Трайчев - Иван Калошев

Бранков - Жоро Райчев

Денков - Цветомир Черкезов

Григоров - Георги Райчев

Чайков - Стефан Борисов

Върбев - Христофор Недков

Иванова Първа - Светла Рангелова

Иванова Втора - Виктория Ангелова

Нанков - Велин Величков

За режисьора: БИНА ХАРАЛАМПИЕВА е един от най-утвърдените български театрални режисьори, носител на различни отличия. Дългогодишен директор на Малък градски театър /зад канала/. Поставяла е на всички софийски сцени, а също и на много извън столицата, в операта и телевизията. За втори път след „Волпоне” от Бен Джонсън, реализира спектакъл в Стара Загора. Кръгът от автори, който я привлича, е изключително широк. Шекспир, Шилер, Толстой, Тургенев, Тенеси Уйлямс, Артър Милър, Жорж Санд, Жорди Галсеран,  Ханиф Курейши… Постоянен е интересът й към българската драматургия. Освен класиците Вазов, П.Ю.Тодоров, Яворов и други, често поставя съвременни български автори: Иван Радоев, Константин Илиев, Юрий Дачев, Теодора Димова, Калина Попянева.

                    

За автора на сценичната адаптация: ЮРИЙ ДАЧЕВ e е театрален драматург и киносценарист. Сред пиесите му по-известни са „Алангле”, „Пансион за кучета”, „Вчерашни целувки”. Сценарист е на филмите „Пансион за кучета”, „Пътуване към Йерусалим”, „Бай Ганьо се върна от Европа”, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и други. Автор е на много сценични варианти на класически творби на Вазов, Пушкин, Оскар. Уайлд, А. К. Дойл, Илф и Петров, Димитър Димов… Дългогодишен драматург на Малък градски театър /зад канала/, където са реализирани много от текстовете му в режисурата на Бина Харалампиева. Сценичната версия на „Казаларската царица”  е написана специално за театър „Гео Милев” в Стара Загора.

Юрий Дачев: "Понякога си мисля, че лекотата, с която се усмихваме снизходително на Вазов и го вадим от учебници и конспекти, всъщност е предизвикана от срам. Непризнат или дори неосъзнат срам от собственото ни неумение да говорим емоционално и свободно за българските страсти и характери. А как да ни б ъ д е на света, ако не го правим? Вазов бил старомоден, патетичен, сантиментален, приказлив… А какво от себе си можем да сложим от другата страна на везната? Какво от модерната ни литература ще натежи повече от онзи разплакан над дефилето Дядо Йоцо? И въобще имаме ли с какво да застанем пред слепите му и всевиждащи очи? Та нали и ние сме от оная Нова България, която той поздравява от скалата?

Много работи се губят в пушека на локомотива и на десетилетията, но още повече остават. Надеждата, че някъде в България е нашето място за щастие, нашата любов, нашата сцена, нашето оцеляване, нашето спасение… Има я тази надежда в „Казаларската царица” – повест, пълна със заминавания, завръщания, гари. Има я с цялата страст, с която Вазов неизменно насища редовете си. И за нас има шанс, ако можем да я усетим над модите, над комплексите си, над пушеците – гарови и всякакви други."