Албена

Селото на нашия живот създава Албена след Албена. След всяко съзидание, обаче, то трябва да почне да я съди и да ѝ се възхищава едновременно, съвсем по фарисейски.

Когато не я виждат, я хулят; когато я виждат, я боготворят. Самото ѝ физическо присъствие има чудодеен ефект върху тях. Албена е енергия, от която имаме нужда.

И като всяка енергия, тя не може да изчезне, трябва да се пренасочва отново и отново.
Албените са изкушение за селото на живота. Изкушение за добро и красиво в едно, за нравствения идеал – калокагатия.

Това е и гравитацията към непознатото. Защото е непознато, искат да я убият с камъни. Защото са се поддали на изкушението, искат да я спасят.

А бумтенето на метафизическия часовник-воденица отмерва изтичащото време до следващия цикъл, до следващата Албена.

Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“, Смолян