Ботушът

„Пиесата започва с едно от най-зловещите събития в българската история – избиването на регентите, министрите и народните представители на 2 февруари 1945 г. Динамичната ѝ драматургия ни разкрива последствията от тези убийства върху палачите и невинния свидетел, принуден да зарови ямата, в която са хвърлени телата. Образите са отлично изградени, а репликите им са точно намерени и съответстващи на характерите на героите. В съвременната ни драматургия „Ботушът“ е един от първите опити да се разкаже за това нечовешко деяние на комунистическата власт, наложена и укрепена от червената армия, окупаторът на Сталин. “Ботушът” звучи твърде актуално за днешните разделни времена, в които отново се избиват невинни хора от същата империя, явно непроменила се и след повече от 70 години. Този текст трябва да има своя среща с възможно най-широка публика“, подчертава писателят и драматург Емил Андреев.

„След премиерата на пиесата “Добролюб” от Лило Петров (награда на “Конкурс за нова пиеса” на НБУ 2019, номинация за награда ИКАР 2020), на българската театрална сцена за първи път се заговаря за една тема, по която се мълчи вече десетилетия. Зловещите машинации на репресивния комунистически апарат някак останаха заключени в документалните книги на Христо Христов, Вили Лилков и много други автори. Но рядко достигат до по-широка аудитория, а още по-рядко стават достояние на по-младата аудитория, която за огромно съжаление към днешна дата е крайно дезинформирана по темата.

Смелостта, която Лило Петров има, за да ни разкаже за жестокостта на тези самопровъзгласили се главорези, издавали смъртни присъди с лекота, трябва да бъде също така смело подкрепяна. Аз лично вярвам, че появата на автори като Лило Петров е напълно закономерна и абсолютно нужна на българската театрална сцена. И съм сигурен, че пиесата “Ботушът” няма да остане незабелязана“, отбелязва писателят и сценарист Александър Чобанов.