Чичовци

Юрий Дачев: Никой писател, както Вазов, не обича героите си и когато няма как да не бъдат обичани, и когато няма за какво. Никой не е толкова щедър в опрощаването на кривиците им. Продължаваме обаче често да се отнасяме към Вазовото великодушие доста едностранчиво. Забавляваме се с хумора му, но бягаме от щипещата сол в него. А тя и днес попада в живи рани: вечното ни ослушване откъде духа вятърът, навикът ни да гледаме света отвисоко, геройството за един ден, самоувереността ни, че всичко знаем и разбираме и най-важното: забележителният ни талант да оцеляваме. Колкото и да става трудно разбираем за англоговорящото ни Отечество, Вазовият език, ние, май докато ни има, ще сме „вътре“, в „Чичовци“. Защото, какво толкова се е променило? Нито сме се научили да четем себе си, нито е изчезнало усещаното, че „Въздухът трепери“.