Режисьорът Дамян Тенев преди премиерата на „Суматоха“: „Суматохата е нещото, което движи времето напред“
09.09.2022, Долап.бг, автор Росица Ранчева
На 12 септември 2022 г. Драматичен театър „Гео Милев“ ще открие новия си творчески сезон с премиера на пиесата на Йордан Радичков „Суматоха“. Режисьор е Дамян Тенев.
Той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2011 г. в класа на проф. Красимир Спасов. Играе в постановки на: Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Народен театър „Иван Вазов“, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, Театрална работилница „Сфумато“. Негови театрални превъплъщения са: Едмънд в „Крал Лир“ реж. Стайко Мурджев; Големия председател в „Анархия в Бавария“ от Фасбинр, режисьор Лилия Абаджиева; Мъжът във „Всичко ни е наред“ от Дорота Масловска, режисьор Десислава Шпатова; Господаря на подземния свят в „Евридика в подземния свят“ от Сара Рул, режисьор Стайко Мурджев; Бог в „Битие 2“ от Вирипаев, режисьор Николай Ламбрев-Михайловски и др. Режисирал е спектаклите „Кухненският асансьор“ от Харолд Пинтър в Underground Аrt Space, “Оркестър Титаник“ от Христо Бойчев в ДТ „Иван Димов“ Хасково, „Краят на играта“ -Бекет в ДТ „Адриана Будевска“, Бургас, „Полковникът птица“- Христо Бойчев в ДТ „Гео Милев“ и др.
Награди и номинации:
• Номинация за „Икар“ 2003 за Едмънд в „Крал Лир“;
• Номинация за „Аскеер“ 2015 за Джон в „Разбиване“.
Господин Тенев, Вие като че ли много си падате по творчеството на Йордан Радичков?
Запознат съм с голяма част от творчеството му. Смятам, че от нашите български автори – Радичков е геният. Той създава свой собствен свят , прави своя митология, създава паралелен свят. Според мене не е възможно да остарее, да се загуби в някакво време. Цялото му творчество, особено „Суматоха“ е метафора. А метафората не може да остарее. Той разкрива принципите на живеене. В „Суматоха“ представя възможностите за оцеляване. Тази тема винаги ще я има, винаги ще бъде на дневен ред.
Каква е суматохата, която тресе героите в „Суматоха“?
Много време вложих да мога да си обясня това явление – суматоха. Може да се свърже с някакво събитие във времето, да му се даде някаква конкретност, да му се намери някакво точно решение. Смятам, че по-скоро, по повод метафорите на Радичков, това е някакво случване в голямото време, което обръща понятията. Това е събитие, което ще накара глухонемият да проговори, или пък богатият да стане беден, или просто ще завърти света. Интересно при суматохата, такава каквато е описана, Радичков казва че „тя е много виместа“. Вимето е свързано по някакъв начин с плодородието, носи някакъв благодат. Тази суматоха, каквато и да е, носи някаква благодат, както и в текста: Не всеки е видял вимето на суматохата, не всеки има достъп до този благодат, който ще доведе то голямото събитие. За някои нейното виме ще се падне от другата страна и той няма да може да я види и ще я приеме като нещо минусово. Суматохата е нещото, което движи времето напред. Добро или лошо е нещо, което ще стане, не се знае. Начинът по който човек я приема, тази суматоха, зависи от коя страна ще й се падне, дали ще се докосне до вимето. И по този начин времето ще се преобърне.
Не са ли странни героите Радичкови? Има ли ги в живота или са измислени?
Земни са и са реални, но много кристални. Това са истории за малкия човек от гледна точка на неговата пустота. Радичков го нарича „щъкащият човек“, човек без посока, който намира смисъла на живота в малките неща, които за него се превръщат в център на живеенето му. По повод оцеляването си е готов на всичко, да загърби дори и морала си. Поводът в случая е лисицата, която се преструва на умряла. Според текста „говорът е също като лисицата, която се преструва на умряла. Ти с говора също се преструвай на умрял, а нека другите си блъскат главата – умрял ли си или не си умрял..?“ И всичко това е по повод оцеляването. Ти ще говориш това, което трябва да се говори, за да останеш, да оцелееш. Това е ограбващо за личността, не е много достойно за нея.
По повод разказа за „човешката долница“ с каква огромна любов към човека разказва авторът. Той говори за героя си без да го съди, без да го обвинява, а с надеждата да се облагороди малко. Има един много показателен текст:“Ние сме народ, който е оставил доста повече материално, отколкото духовно“. Стои този текст като една мечта за извисяването на малките хора.
Пиесата е написана преди повече от 50 години. Как според Вас се конкретизира в днешното ни общество?
С толкова много дразнители, които затрупват сетивата ни, е много лесно да достигнем нещо, което е разположено странично от ежедневието ни, да го направим център. Много е близо до нас да бъдем достойни хора, а да се занимаваме с дребното, със злободневното. Мисля, че е много близо. Дори и съвременната технология, малко ни завари неподготвени за нея. В повечето случаи се използва от масите за забавления, за губене на време, а не целенасочено по повод смислено действие.
Какъв театрален стил прилагате за реализиране на „Суматоха“ на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“?
Свързвам творчеството на Радичков с клоуните. Тази безумност на диалозите, които са докарани до лудост и на ситуациите са близо до цирка. Това съществува в нашата театрална култура едва ли не като откритие на нещо подобно.
В „Суматоха“ участват актьорите Димитър Митев, Иван Калошев, Велин Братанов, Илчо Димитров, Пламен Петков – гост-артист, Христофор Недков, Ирина Илиева, Жоро Ганчев и Красимир Ненков. Уверен съм, че те обичат своите герои, влизат в обувките им, забавляват се, а това „ще зарази“ и публиката.
Пиесата е много забавна, а ситуациите – смешни. Успяваме да се надсмеем над слабостите си. Това е много забавен текст, който заразява. Колкото и да е решено, тълкуването на сюжета е отворено. Прекрасното при Радичков е, че творчеството му винаги преминава през очистителен, добродушен смях на милите хора.
Ако разглеждаме текста, можем да го съотнесем към театър на абсурда. Бекет и Юнеско са по-жестоки към езика, който е престанал да служи за връзка между хората , а по-скоро ги разделя. И тези, които си служат с този език много по-тежко ги съдят. Докато Йордан Радичков говори с любов за малките хора, без да ги обвинява, да ги съди, с надежда, че може би нещата някога ще тръгнат по-на добре.
Има ли реплика в пиесата, която е като лайт мотив, която се повтаря най-често?
Араламбене му е майката! Араламбене! Това е говорът, който се преструва на умрял по повод оцеляването. Когато немият проговаря, казва на останалите че са глупаци и са чисти глупости. Те му отговарят: “Не можеш да ни наречеш глупаци и глупости, понеже така ще те нашарим, че няма да можеш да седнеш на задника си..! Затова ще прикриваш !! Ще използваш или мисълта си без думи или само думите си без мисъл!“ Всъщност думите без мисъл е араламбене. Т.е. няма да свързваш мисленето с говора си. „Важното е да не те фане ветъро! Щото некой ги фана..!“
С какво „Суматоха“ ангажира вниманието Ви?
Много е приятно да се разнищва човешката слабост. Тя е много смешна. Малкият човек се сблъсква с нещо, което е свръхестествено, дори космично…Малкият човек, който се сблъсква със суматохата, тя е нещо огромно, което е в представите на хората. Големият въпрос е как той ще се справи с нея. Обикновеният човек -пред отвъдното, пред непознатото. В действителност героите на „Суматоха“ не участват в суматохата, но всеки от тях разказва колко много е участвал в нея, въпреки че всеки знае, че това не е истина. За да могат да продължат напред трябва да си предадат важност. А когато мине време, те ще „си спомнят“ че са участвали в това приключение.
Как е решена сценографията?
Сценографията е на Величка Джамбазова. Търсихме клоунадния ключ, който използваме. Направихме циркова арена, свободно пространство. Сложихме отдолу слама, като обитатели на някакъв пуст свят или трева, която те самите са намачкали и тя е изсъхнала. Това е като някакъв екстериор. Действието се развива край чешмата, място за срещи и за осъществяване на живота. Защото героите живеят в историите си. Това е техният живот, който най-често е измислен, нереален. Има го и народното творчество – всеки да доразвие представата си, илюзията за другите и за себе си. Много е интересно. Сигурен съм, че публиката ще остане доволна, радостна и ще носи това весело настроение дълго, с усмивка…
Росица Ранчева