“Сън в лятна нощ“ на Старозагорския театър, или времето на Пък
09.11.2022 г. Литературен вестник
автор Камелия Николова
На 4 ноември в София гостува Старозагорският драматичен театър „Гео Милев“ с един от най-новите си спектакли – „Сън в лятна нощ“ на Шекспир в режисьорския прочит на Елена Панайотова.
Представлението беше показано в голямата зала на Сатиричния театър пред препълнен салон. В продължение на почти два часа публиката въодушевено следеше случващото се на сцената и накрая продължително аплодира актьорите и екипа, създали постановката.
Този много успешен столичен гастрол на Старозагорския театър демонстрира и без съмнение убедително потвърди амбициозната художествена политика на неговото ново ръководство. Най-кратко бихме могли да я определим като насочване към утвърдени и млади режисьори с интерес към експерименти с театралния език и с отношението театър – публика.
Стартирала с продукцията на Елена Панайотова в края на миналия сезон, тази художествена политика продължава в следващите премиери на трупата – авторския спектакъл на Елица Йовчева „Иконите спят“ и Радичковата „Суматоха“ в режисьорската интерпретация на Дамян Тенев.
Още първите сцени на „Сън в лятна нощ“ заявяват, че Елена Панайотова и актьорите на Старозагорския театър са решени да направят ярко и изобретателно представление, в което дръзко и категорично да покажат своите находки и открития от пътешествието си в необятния свят на вечната тъжно-смешна комедия на Шекспир.
Като начало Елена Панайотова и сценографката Николина Костова-Богданова с въображение, ерудиция, артистичен замах и вкус създават впечатляващ визуален образ на спектакъла, възпроизвеждащ оригиналната форма на комедийна феерия на знаменития текст. С помощта на няколко наивистично-технологични бели облачета, „закачвани“ на различни места по сцената, като някое от тях за кратко става странната „небесна“ прическа на Титания или част от облеклото на Пък, и с няколко купчини от малки и големи бели пухкави възглавници на подиума е изграден магически, флуиден и прекрасен свят на сънищата и бездните на подсъзнанието. Допълвано и обогатявано от също много изобретателните костюми (особено на елфите – безметежно красиви, по-скоро космически същества в изпълнението на балетисти от операта и деца от театрални студии) това пространство очарова погледа на зрителя и едновременно е много удобна и предизвикателна среда за играта на актьорите.
Отделила голяма част от своя замисъл на постигането на мащабно (като обем и въздействие) цялостно визуално пространство, Елена Панайотова не спира дотук. Както е характерно за нея, тя винаги търси чрез ярките визуални и пластически средства на своя театър да изкаже и личната си теза за текста, темата, проблема или събитието, което показва. В своя прочит на емблематичната Шекспирова комедия режисьорката се присъединява към скритото зад безкрайни игри и веселост горчиво прозрение на ренесансовия драматург за обратите, изменчивостта и метаморфозите на любовното чувство. Но днес в тази вечна тема тя слага специално актуално ударение – и то е върху използването на любовната зависимост като особено удобно средство за манипулиране, подчиняване и власт над хората и социалните ситуации като цяло. В логиката на подобен
прочит Пък естествено става център на спектакъла. В него Елена Панайотова извежда преди всичко същността му на „дух-пакостник“, на тайнствена енергия или човешко същество, което живее от насладата си да пакости, размества и манипулира попадналите под властта му хора.
Едно от големите качества на представлението е работата на актьорите. Почти всички с видимо удоволствие и умение се втурват в заразителния игрови театър, предложен от Елена Панайотова. Особено креативни и изобретателни тук са изпълнителите на двете млади двойки – Ванина Йорданова(Хермия), Тони Тончева (Елена), Георги Георгиев(Лизандър) и Георги Ножделов (Деметрий), както и Илчо Димитров като Пискуна и Светла Тодорова като Хиполита. Но безспорното постижение е на Илина Илиева в ключовата за режисьорската концепция роля на Пък. Актрисата постига невероятна симбиоза между външния облик на своя дух-пакостник и неговата вътрешна същност на перверзно странно същество, забавляващо се с хаоса и страданията, които предизвиква. Илина Илиева създава виртуозна пластическа и интонационна партитура на своя образ. Нейният Пък е неуловим и неуморен, с гротескно-деформираните си движения и звуци той буквално изпълва всяко кътче на сцената, кръжи около останалите персонажи и постоянно променя чувствата и живота им.
При гостуването си в София Старозагорският театър показа един ярък и изобретателен спектакъл, който не само убедително демонстрира мощната привлекателност на добрия съвременен игрови театър, но и напомни, че за амбициозните мащабни сценични продукции са необходими преди всичко свежи идеи, въображение и не на последно място, творческа дързост.
КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА