В „Иконите спят“ публиката ще види света, пречупен през погледа на Гео Милев
01.10.2022 15:27, БТА
Автор Румяна Лечева
Спектакълът „Иконите спят“ проследява последните месеци от краткия 30-годишен живот на поета Гео Милев в неговото най-близко обкръжение – Мила Г. Mилева, Николай Хрелков, Христо Ясенов, Марко Марчевски, Георги Шейтанов. Публиката ще види на сцената художествена хипотеза за ежедневните битки на големия поет след публикуването на поемата „Септември“, каза в интервю за БТА режисьорът Елица Йовчева, която е автор и на драматургичния текст.
Спектакълът предлага на публиката неочакван разказ за популярния поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература, наричащ себе си „циклоп“. В условията на жестоки закони и ограничена свобода на словото, с цената на живота си Гео Милев издига над всичко Човека и правото му да бъде свободен Творец, изтъква пред БТА Йовчева.
Спектакълът е част от авторския проект „Очовечаване на авторитетите“, чиято цел е да надникне отвъд утвърдените представи за иконични личности от сферите на литературата и изкуството и да изследва скритите аспекти от техните характери.
Премиерно „Иконите спят“ ще бъде представен на 19 и 26 октомври от 19:00 часа на Голяма сцена на Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора.
Следва пълният текст на интервюто:
Икона ли е Гео Милев ?
– Гео Милев е иконичен образ, познат предимно с поемата „Септември“. Но той е много повече от това. В нашия театрален прочит иконичността е разколебана в полза на човешките аспекти на личността му.
Колко време ви трябваше, за да се подготвите за спектакъла „Иконите спят“?
– От раждането на идеята през задълбоченото проучване, създаването на текста и реализирането му на сцената на Драматичен театър „Гео Милев“ – близо три години.
С какво Ви провокира Гео Милев, за да напишете драматургичния текст „Иконите спят“?
– Гео Милев е проводник на идеи и стилове, които ме провокират като творец. Вълнувам се от концепцията му за фрагмента като отправна точка в изкуството: възможността с малко средства да се изрази една ярка, категорична, голяма идея. С други думи: да не кажеш всичко. Но в най-голяма степен ме вълнува Човекът Гео Милев. Той е центърът на моето изследване.
Какъв период от краткия му 30-годишен живот обхваща Вашата пиеса?
– Пиесата проследява период от девет месеца – от написването на поемата „Септември“ до последните мигове на поета.
Завършили сте първо психология, после театрална режисура. Това е една интересна комбинация, която дава познания, за да разгледате неговата личност по нов начин. Навремето имаше една книга „Режисьорът като практическа психология“, която вероятно сте чели. Познаваме експресивността на Гео Милев, популярен е като героичен поет, той сам определя себе си като „циклоп“. Какво не знаем за него?
– Гео Милев обича силно кафе, изпитва физическа болка, съмнява се, разочарова се, надява се, инати се, обича. С творческия екип изследвахме психологическите причини за поведението му, личната му мотивация да постъпи по един или друг начин. Преоткрихме го като грижовен баща и съпруг, като добър приятел. Известен е от мемоарите на съвременниците си и като човек, който прекъсва разговорите с ярък жест, защото иска да излезе победител от спора. Но когато е сам, Гео Милев се колебае, спори със себе си. Виждаме го суров и непоколебим, но и раним, несигурен. Като всеки творец.
Как избрахте актьорите? Има утвърдени имена, но има и непознати лица.
– През месец май тази година по покана на директора на Драматичен театър „Гео Милев“ Светла Димитрова проведох двудневно ателие-кастинг с трупата, по време на което с актьорите работихме направо с текста на пиесата и така се „избрахме“ взаимно. Оформи се много отдаден, стабилен екип, на който може да се разчита.
Кой ще изиграе ролята на Гео Милев?
– Ролята на Гео Милев поверих на Цветан Пейчев. Той е актьор, който умее да се превъплъщава, откривайки скритите мотивации отвъд привидността. На база на собствените си чувствителност и интуиция, той предложи много подходящ и благодатен път към ролята – на двуликия Гео Милев – непоколебим, гневен, обсебващ, но и несигурен, любящ, деликатен.
Как открихте точната визия на „Иконите спят“ и как се усеща в контекста на днешния ден?
– Визията на спектакъла е решена в ярък експресионистичен ключ. Публиката ще види света, пречупен през погледа на Гео Милев. Сюжетът на пиесата не е обвързан с едноименната стихосбирка на поета. Фокусира се върху характерите и взаимоотношенията на неговите съмишленици и прави ярки паралели с нашето съвремие. Текстът е художествено произведение, вдъхновено от действителни събития и документи, но изградено предимно от творчески хипотези: Как се е държал този или онзи човек в конкретна драматична ситуация? Какво го е подтикнало да вземе едно или друго решение? За какво е мислел, когато е бил съвсем сам? Какви тайни е криел от другите? Нямаме еднозначни отговори на тези въпроси. Можем само да интерпретираме.
Имам усещането, че „Иконите спят“ е спектакъл с много риск, неочакван разказ за един толкова популярен поет, този вид работа създава ли усещане за свобода?
– Ще Ви отговоря с думи на самия Гео Милев: „Изкуството цъфти само на почвата на свободата. Не стеснявайте писателя, за да не убивате изкуството.“
Какво е Вашето послание като постановчик на „Иконите спят“?
– Гео Милев е герой. Творец. Икона. Но… Гео Милев е и Човек. Баща. Съпруг. Характер. Личният му пример ни възхищава, а авторитетът му ни респектира. Но възприемането му като човек го доближава до нас. А щом той е способен на велико изкуство, на желязна дума и будно съзнание, на непреклонна вяра в свободата, защо ние да не сме? „Иконите спят“ е покана към младите хора да опознаят Гео Милев, но и себе си.
Елица Йовчева е театрален режисьор, автор на текстове и председател на „Асоциация за културно и творческо предприемачество „11:27“. Завършва специалност „Психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това учи „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков в НАТФИЗ. Получава магистърска степен от НАТФИЗ, специалност „Театрално изкуство“. Работи съвместно с Асоциация за изкуство и младежки инициативи „Студията“. От тази година е изправена пред предизвикателството да изготви докторат в НАТФИЗ на тема: „Ролята на семиотиката в създаването на авторски драматургичен текст за театър“. Номинирана за „Икар“ за театрален дебют за режисура през 2022 година.
Автор е на театралния текст „Иконите спят“, съавтор на „Д-р Шребер“ и „Г-ца Анна“. Автор и режисьор на театралния сериал „Катарзис“ в YALTA Art Room, вдъхновен от Теория на психоанализата и Зигмунд Фройд. Режисьор е на спектаклите „Не сме от тях“ по разкази на Чудомир, “Г-ца Анна“, „Д-р Шребер“, „Жената е рибя кост“ по разказите „Албена“, „Божура“ и „Индже“ на Йордан Йовков и др.