Римлянката

„Аз съм проститутка!“ – казах накрая на глас, за да видя как ще ми подействат думите. Изглежда, че нямаха никакъв ефект.“ – Това е Адриана, жената от Рим във времето на Мусолини. Адриана е млада, бедна и много красива. Красотата на Адриана е начинът тя и майка ѝ да се измъкнат от бедността.
Сред множество мъже във фашистка Италия, съмнителни приятелства, измамени надежди, но и неотменима жажда за щастие и нескончаем порив към истинската любов – твърди Алберто Моравия – младостта и красотата не спасяват просто себе си, те спасяват света. Защото човешкият дух, емоционалната безпомощност, изолацията и екзистенциалната неудовлетвореност, безсмислието на сексуалната разпуснатост или пък на угасналата съпружеска любов изразяват извечната хуманистична нагласа към изкуството у Алберто Моравия със суровия му, неподправен стил, психологическото проникновение, умението му да разказва и способността му да създава автентични герои и реалистични диалози.
Защо „Римлянката“ се ражда за първи път на сцената в България? Защо през 2025 г. в НАТФИЗ? – Бързият отговор е, че днес театралното изкуство е длъжно да търси – там, където има висок художествен смисъл – вдъхновение и провокация; длъжно е да намира проявление и артистично удовлетворение. „Римлянката“ е творба за младостта и нейните надежди, апология за жената и нейната красота. Днес Академията разполага с такава актьорска амалгама, която може да срещне високата световна литература със съвременното театрално изкуство. Това е Класът на доц. Боряна Георгиева, който препуска в постмодернистичния галоп измежду слово, филм ноар и кабаре, сблъскани в схватката на комедията и драмата в днешен прочит на древноримската легенда за създаването на Вечния град, вечен - каквото е всяко голямо изкуство!
д-р Сава Драгунчев