Новини

Утопия ли е човешкото в човека или как „ Да се провреш под дъгата“, преди да полетиш към бездната на неизвестното…

автор: Таня Бакалова

 

„…Най – страшното нещо за човека – това е свободата! Аз се ужасявам от свободното развитие на ума и ви предричам, че не е далеч времето, когато хората още в зародиша ще започнат да изменят бъдещия човек в някакво определено направление, да се създадат човекороботи и така най после животът да придобие смисъл..“ Зловещо и категорично пророчество. Годината е 1965 г. Новелата „Санаториумът на д-р Господов“ от Георги Марков. Смелост е да наричаш нещата с истинските им имена. Времето, обстоятелствата, събитията не променят това. Смелостта в твореца ражда шедьоври. В такъв се превръща и авторската драматизация на новелата, пиесата „Да се провреш под дъгата“. Спектакълът е новото премиерно заглавие в репертоара на Драматичен театър „Гео Милев“. Смел избор, не само заради постановъчната и актьорска интерпретация, а и заради уникалността в текстовото послание и очакването към интелектуалния заряд на зрителите.
Пространствената капсула, в която днес живеем, категорично напомня времето в пиесата. Петима мъже, безнадеждно болни, чакат своя жизнен край в санаториум, скрит в гората.Всеки със своята лична драма, болка, житейска обреченост. Отчайващата летаргия, която ги е обзела е внезапно разрушена от появата на една жена. Жената символ, жената блян. Изкушение и похот, животинска страст и човешка болка бясно се преплитат във фанатично въжделение…и всеки открива себе си. Брилянтно подбран е актьорският тим от мъжкия състав на театъра. Това се дължи на Ивалин Димитров. Актьорът – режисьор отново провокира театралния свят. Сценарият, носи енергията на един саморазгръщащсе свят – на лудост, интриги, слабост и сила, на омраза и любов, безверие и фатална обреченост, на дръзки послания. Ивалин Димитров влиза безкомпромиснов образа на Иван Акрабов и смислово изгражда противоречивия лик на земевладелеца – егоцентричен, самовлюбен, дебнещ. Личи професионалният опит, но и силата на характера, личи личната провокация да се изгради един толкова сложен герой. От първа до последна сцена, Димитров, запазва висотата на актьорския си талант, а дръзките драматургични похвати засилват емоцията у подготвения зрител. Индивидуалност, която повлича другите актьори, и това се усеща.


Великолепен Димитър Митев в ролята на Доктора. Неподправен и искрен образ на истината. Дързостта на езика, символният реализъм, хапливата ирония са скритите оръжия на правдата и характерен белег на едно поколение от друго време. Доктора е скритата съвест на Акрабов.
Вролята на Философа умело встъпва Ивелин Керанов. Тих, вглъбен в себе си е неговият герой, майстор на словото и скритите послания. С мъдра лекота отговаря Философа, на безмилостната шега на Гърбавия дърводелец, /в ролята Стефан Борисов/, да постави дървени кръстове пред болничните стаи.
„ …Погледни! Каква категоричност! Две летви заковани напреки! Най – категоричният знак на земята ..и въпреки… аз чета моето име като името на друг човек, когото не познавам.. Все пак, това е най – сполучливият символ, четири противоположни посоки, бих казал несъразмерното саморазкъсване на всеки човек, при това едната посока е предпочетена – той посочи дългата част на кръста – но тя води винаги надолу …а можеби е знак, че ние принадлежим на онова , което е под нас…“ /точен цитат от новелата/
Заслужени аплодисменти за гърбавия дърводелец – Стефан Борисов, за Георги Райчев в ролята на учителя по рисуване, за Жоро Райчев в ролята на Педро,за управителя на санаториума Кольо Стайков и немият санитар Георги Ноджелов. Силно присъствие и вдъхновяваща игра.Този актьорски състав може да изиграе всичко. Изключително въздействащ е танцът на пациентите в края на първата смислова част – вакханален ритъм, обсебил жадни за живот смъртници.
Пиесата не е за всеки зрител, не цели масова публика. Депресивна, я нарече дамата зад мен, напускайки залата по средата на представлението. Основното чувство наистина е тягостно, но въпросите, които поставя са безгранични, актуални, истински… Демони ли ражда фаталната предопределеност на живота? Превръщат ли безверието и отчаянието човек в животно? Има ли спасителен клон в края на житейския път? Преди да полетиш в бездната на нищото, можеш ли да се провреш през дъгата? Можеш… и е красиво…

Did you like this? Share it!