“Иконите спят“ – култова премиера на ДТ „Гео Милев“
24.10.2022 Долап.бг
автор Росица Ранчева
На 19 октомври 2022 г. се състоя третата за сезона премиера на Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора. След „Сън в лятна нощ“ от Шекспир и „Суматоха“ от Йордан Радичков, „Иконите спят“ с автор и режисьор Елица Йовчева показва, че високото иновативно и художествено ниво на постановките е тенденция в работата на новия директор Светла Тодорова.
В над 100-годишната творческа биография на Старозагорския драматичен театър не е намерено време и желание да се постави нещо от или за патрона Гео Милев. Или, както често казваше Царят, това ще стане, „когато му дойде времето“. Макар и късно, ето че времето му е дошло.
В „Иконите спят“ публиката вижда света през 30-те години на ХХ век, пречупен през погледа на Гео. Спектакълът е в резултат от многогодишни натрупвания- споделя Елица Йовчева. – Писането на текста й отнема две години. Да се намери дом за реализирането му на сцена отнема още толкова, докато се стигне до правилното място – Стара Загора. Градът на поетите е на неговото детство и юношество, на голямото семейство на Милю Касабов, на братята и сестрите, на възпитанието и реда, на мечтите, на първите поетични опити…
Представлението тръгва от конкретни исторически събития, но не претендира да бъде историческа възстановка. Много от сцените и текста са хипотеза за това какво ли е било през онези изключително трудни времена ,тъй като за много моменти няма конкретни сведения какво се е случвало. Това са творчески хипотези, за да се „очовечи“ Гео Милев, да излезе от рамките само на певеца на „Септември“. Какъв ли е бил у дома със съпругата и децата си, сред приятелите си? Когато е бил сам какви въпроси са го вълнували? Правил ли е компромиси с творчеството си? Кои са принципите, които е отстоявал? Т. е. „Иконите спят“ трябва да се възприема като художествено произведение, като драматургична творба, а не като спектакъл, който дава категорични отговори или като документален разказ.
Всеки зрител интерпретира това, което става на сцената, през своята призма, убеждения, информация, култура и познания.
„Иконите спят“ проследява последните месеци от краткия, едва 30-годишен живот на поета Гео Милев в неговото най-близко обкръжение – съпругата му Мила Гео Mилева, членовете на редколегията на списание „Пламък“ – Николай Хрелков, Христо Ясенов, Марко Марчевски, както и анархистът Георги Шейтанов. Спектакълът предлага художествена хипотеза за ежедневните битки на големия поет след публикуването на поемата „Септември“. Факт е инкриминирането й. Факт е Отвореното писмо до Борис Вазов, най-малкия от седемте братя на патриарха на българската литература, в което Гео посочва точно кои са враговете на наивния народ. Факт е, че поетът е поставен под домашен арест по Закона за защита на държавата, а „откупът“ му е 5000 лв. Факт са полицейските шайки и непрестанните притеснения и посещения в бедния дом на поета…Факт е атентатът в църквата „Света Неделя“ със 134 убити и над 500 ранени. С покрива на „Света Неделя“ изхвърчават и всички надежди за свобода на словото, да уважение и зачитане на човека, за справедливост.
„Чрез поемата „Септември“ искам хората да разберат какво се случи през 1923 година!- казва Гео. – Народът трябва да стане, а да не се тъпче само с кебапчета! Народ без воля народ ли е?“- задава той риторичния въпрос. – Химера ли е любовта между хората..? И още за неговото „аз“: „Моят баща е достоен човек и от мене е направил достоен човек. Затова от тук не мърдам!“ – казва той, когато му предлагат да избяга със семейството си. И още: “Гео съвестта и перото си не предава..!“
Прекрасно е, че млади хора посягат към тази сложна материя, да се заровят в историята и да извадят фактите такива каквито са. Днес имаме изключителна потреба от млади, силни и смели българи, които да поемат риска да разбудят заспалия ни и инфантилен народ , който яде, пие, оплаква се и завижда..!
Поздравления на абсолютно всички участници в художественото събитие „Иконите спят“. Това е модел как се прави нещо много модерно, много актуално, много с мярка и много естетика във всичко – сценография, костюми, музика, текст, постановка и разбира се актьорска игра. Причина за това е отношението на всички към темата, която е създадена „вчера“ за днес. Комплименти за постановъчния екип! Голямо браво на Елица Йовчева – автор и режисьор, Александра Йотковска – сценограф, Светослав Димитров – музика и на актьорите, които до един са влезли плътно в кожата на героите си: Гео Милев -Цветан Пейчев (гост), Мила Г.Милева – Тони Тончева, Георги Шейтанов – Георги Ножделов, Николай Хрелков – Димитър Митев, Христо Ясенов – Цветомир Черкезов, Марко Марчевски – Георги Георгиев, Агент от дирекцията на полицията – Христофор Недков и Брайковица – Мария Енева.
Цяла седмица след премиерата „Иконите спят“ не ме напускат. Особено в бездуховното и безразсъдно време в което живеем, въпросите, които поставя спектакълът се блъскат в съзнанието ми, но за съжаление отговор нямам.
Всъщност Гео не можеше да не напише „Септември“! Както е казано в текста „Той беше човек на честта, на желязната дума, на принципите! Поемата е слънце! Не можеш да попречиш на слънцето да изгрее! Този заспал народ има нужда от Гео Милев!“ Днес – повече от всякога!
„Иконите спят“ е култов спектакъл, който трябва да остане завинаги в репертоара на ДТ „Гео Милев“. Това е не само реверанс към патрона на театъра, към един от българските титани на духа. Той е мерило за поведение, за чест и достойнство, за издигане на пиедестал на Човека, за свобода на словото, за творческо вдъхновение.